Десет от най-прекрасните места в България

Въпреки малката площ на България страната успява до ден днешен да съхрани своята история и природна красота чрез многобройни паметници на културата и неповторими величествени природни феномени. Някои от най-красивите места и исторически обекти в България сме описали по-долу. Изборът не е на база някакви критерии, а съвсем спонтанен. Страната ни притежава безброй величествени кътчета, които няма как да се изброят, но дори и малкото, които са спирали дъха ни, са достатъчен повод за гордост.

Ето някои от най-големите ни забележителности в България:

Баба Вида

В гр. Видин се намират т. нар. Бабини-Видини кули, които представляват средновековна крепост. Много рядко такъв обект се запазва напълно в своя средновековен вид, но Баба Вида е смятана за единствената такава. Името и произлиза от легенда от миналото на страната ни. През Средновековието чрез крепостта Баба Вида се е осъществявала защитата на целия град Видин и на владетеля в този период. Включена е в списъка на Стоте национални туристически обекта и е най-посещавания обект в града. Разположението и е на река Дунав, на мястото където реката прави голям завой.
През управлението на цар Иван Срацимир крепостта е увеличила площта си и допълнително е била укрепена. Важен факт е, че много от сградите, строени през този период от развитието на България са запазени от разрушения.

Белоградчишки скали

В западната част на Предбалкана, близо до град Белоградчик и на височина от 200 м се издигат забележителните скални фигури, известни като Белоградчишките скали. Площта, която заемат е с формата на ивица широка 3 км и дълга цели 30 км. Белоградчишките скали включват в себе си три вида скали и са част от Стоте национални туристически обекта. През 1949 г. скалите са обявени за природна забележителност.

Връх Мусала

С височина от 2925 м., измерена при пристанището във Варна, Мусала е най-високият връх в България и безспорен първенец сред върховете на Балканския полуостров. Той е разположен в Рила, на разстояние близо 80 км от столицата и доста близо до прочутия курорт Боровец. Ежегодно туристи от всички точки на света посещават Мусала като най-голям е броят на българите и на гостите от близките на България държави. Националният институт по метеорология и хидрология към БАН се намира на върха на Мусала.

Връх Шипка

Източно от Шипченския проход в Стара планина, на височина от 1326 м., се извисява връх Шипка. Името на върха е търпяло промени като до 1977 г. се е казвал Столетов, а преди това Свети Никола. Шипка представлява много повече от връх за българите, той е паметник символизиращ всички героично загинали в борбата за освобождението на страната ни от Османско иго. Има два начина да се стигне до Паметника- чрез каменни стълби и асфалтов път, пригоден за изкачване от превозни средства. Националният парк-музей Шипка включва и Паметника Шипка. Точното разположение на върха, висок 1232 м, е западно от Шипченския проход и северно от главното било.

Пещера Дяволското гърло

В резултат от пропадането на земните пластове се е образувала пещерата Дяволското гърло. Намира се в Родопите, на по-малко от 2 км от Триград в живописното Триградско ждрело. Впечатляващ факт е, че в пещерата има огромна зала с водопад, който има най-голяма височина сред подземните водопади на Балканския полуостров.

Преди време входът на пещерата е наподобявал дяволско гърло, от където произхожда името и, а сега от там се излиза. Най-внушаваща е т.нар. Бучаща зала в Дяволското гърло, която се е образувала в резултат на вливащата се под земята река от височина 42 м.
Още от времето на траките се носят легенди за пещерата, като една от тях е, че Орфей спасява своята любов Евридика, използвайки пещерата, за да достигне подземното царство на Хадес.

През 1962 г. двама алпинисти Никола Корчев и Елена Пъдарева за пръв път правят експеримент за проникване в Дяволското гърло. Откриват Голямата зала, но желанието им е да продължат още по-надолу, следвайки реката. За съжаление, подвигът им завършва трагично поради малкия им опит и слабости в екипировката им.

Всички желаещи могат да посетят пещерата през лятото от 8:00 ч. до 18 ч., а през зимата посещенията стават само с предварителна уговорка. За безопасност на гостите, край Бучащата зала има изградени стълби с поставен парапет като навсякъде в пещерата има и осветление. Дяволското гърло има дължина 1000 м, но посетителите могат да изминат само 350 м от тях.

Пещера Магурата

Като една от най-впечатляващите пещери, Магурата е разположена в западните части на Стара планина, в близост до село Рабиша и на разстояние по-малко от 20 км от гр. Белоградчик.
Дължината на галериите на пещерата достигат два километра и половина, с което тя се нарежда сред най-големите пещери в страната. Близо до пещерата е Рабишкото езеро, първенец по площ сред вътрешните езера в страната. Цялата територия около Магурата е със статут на природна забележителност. Поради добрите условия, които предоставя пещерата, сходни до тези във френската област Шампания, в един от нейните участъци се произвежда пенливо вино.

Пещерата Леденика

В западната част на Стара планина, на около 20 км от Враца, се намира пещерата Леденика-дълга около 300 м и богата на хилядолетни карстови форми и голям брой галерии. Една от десетте зали в пещерата е Концертната зала, което е и най-популярна. Градусите в Леденика не са постоянни и се изменят от 8 градуса във вътрешната и част до температурния интервал от -7° д0 15°C в по-крайните и части. Характерно за пещерата са високите стойности на влажност във въздуха от 92%. В Леденика се намира т.нар. Езеро на желанията, което единствено напомня, че някога цялата пещера е била пълна с вода.
При надморска височина 830 м се намира входът на пещерата и след това т.нар. зала Предверието. Специфичното за залата са разкошните ледени красоти през пролетта и зимата, от където произлиза и името на пещерата. За да стигнем до малката кръгла зала в пещерата, преминаваме през проход наречен Плъзнята, който е много нисък и трябва да се внимава при преминаването му. След това достигаме Голямата зала, където можем да видим разнообразни образувания като къщичката на баба Яга, Соколът, Крокодилът, носещи тези запомнящи се имена поради приликата им с тях.

Крушунски водопад

Образуван от многобройни карстови тераси, в северна България може да се види впечатляващия Крушунски водопад, който е на разстояние от около 30 км от Ловеч и близо до с. Крушуна. Водопадът извира от пещера, до която може да се стигне по пътека.
Ключов ориентир за достигане до водопада е площада на с. Крушуна, след което се поема надясно и след известно време се разкрива паркинг, на който удобно може да се спре. Множество мостове, по които може да се премине, разкриват красотата на водопада.

Чудните мостове

Чудните мостове се намират в Западните Родопи, в подножието на връх Голям Персенк. Историята на този скален феномен е, че в миналото там е имало пълноводна река, която е образувала пещера, чийто таван с течение на времето е изтънял и това е довело до оформянето на тези красиви скални форми.

Райското пръскало

Водопадът Райското пръскало е най-високият водопад на Балканския полуостров. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“.