Виктор Калев имал винилови плочи вместо гледачка

Виктор Калев имал винилови плочи вместо гледачка
5 (100%) 1 vote

Страхотният актьор прави баници и мекици за екипа на супершоуто „Грамофонът“, чиято премиера е на 27 юни в Летния театър на Бургас


 300_250_1

 

Виктор Калев преди петилетка е далеч от идеята за солова акция извън шоуто на Слави Трифонов, където се чувства достатъчно комфортно между старите си приятели Мариан Бачев и Красимир Радков и юнаците от „Ку-ку бенд“. Преди няколко месеца обаче той най-после обявява, че е дошло неговото време – въпреки че често се опитват да го дефинират като излишно колебаещ се и деликатен персонаж, който страда от прекомерното си джентълменство. Не че е развалил калимерата със Слави или с аверите от сцената. Просто иска да излее душата си едно към едно – а това при него е мно-о-го рядко събитие и не бива да се изпуска нито от околните, нито от публиката. И Калев замисля спектакъл, в който да се поклони пред звездите, които са го вдъхновили да стане артист. Някога, в детството му те са само глас – от грамофона, играещ ролята на бавачка. „Нашите ме оставяха сам с него, а аз сменях плочите абсолютно запленен от изпълненията“, признава Виктор. Та тъкмо тези спомени разказва на Ваня Щерева, а тя ги превръща в драматургични текстове. Двамата са изключително близки от години. „Вичето е от най-добрите неща, които са ми се случвали“, не се колебае пишещата и пеещата ученичка на Стефан Данаилов. С Дани Милев обаче Виктор се „надушва“ отскоро. Звъни му и без увертюри го вика да работят заедно в музикалния проект „Грамофонът“. „Бързо стана ясно, че сме сродни същества – като вкусове, като начин на общуване, като общочовешки вълнения. Само че не сме го знаели до този момент. Но го открихме безапелационно. Не си задаваме излишни въпроси.

Не го питам ще остава ли при Слави

няма ли да остава. Нито пък се интересувам има ли гадже или не. Прилагам железен принцип – ако някой иска да ми каже каквото и да било, той ще го направи и без излишно или прикрито любопитство от моя страна“, споделя Дани, който майстори актуалните аранжименти на уникалните шлагери. Сега с Калев са и съпродуценти на зрелището, което се очаква да се превърне в хит. Виктор разголва „аз“-а си, оглеждайки се в 18-те абсолютно емблематични хита, за които хваща микрофона – без имитация в стила на „Като две капки вода“, без намек за шарж или нещо подобно с нюанс на ирония от модела „млади срещу стари“. Той прави реверанс към попкласиците в националната ни култура, към вечните парчета на няколко предишни, настоящи и бъдещи генерации. В „Остаряваме бавно“ пее и като Богдана Карадочева, и като Стефан Димитров, в „Детски спомен“ – и като Орлин Горанов, и като Кристина Димитрова, в „Огън от любов“ – и като Васко Найденов, и като Силвия Кацарова, в „За кой ли път“ – и като Тони Димитрова, и като Борис Гуджунов… „Виж, Камелия Тодорова го поозори – „Летят последните таксита“ му идва малко високо, но се справи. Голям бачкатор е, абсолютно точен в отношенията, ходи по земята“, хвали го Дани. „Дали в цялата тази работа има носталгия ли? Със сигурност. Не бива да отричаме доброто в онези времена. Още повече че то вече не се среща толкова лесно и често. Усещанията ни бяха по-различни – карахме по-евтини автомобили, но бяхме и по-„нормални“. Природата беше част от битието ни, радвахме се на вятъра върху лицата си. Дали знаем какво губим, когато печелим?“, коментира Милев философията в някои от посланията в „Грамофонът“. Той, Калев и Ваня Щерева пускат равносметката някъде зад кадър, в подтекст. А понеже и тримата са зевзеци от класа, умеят яко да се забавляват. Дани постоянно прави номера, с които Виктор бързо влиза в час. А и Калев е човек, който няма проблем с блендата в отношенията. „Всеки актьор мечтае да бъде известен, но не може вечерта да си легнеш един, а на сутринта да се събудиш друг“, подхвърля той за суетата в гилдията.

Винаги държи на общността, на каузата

Готов е дори да върти баници и да бърка мекици в името на първоначалното натрупване на положителната енергия. Първите репетиции за „Грамофонът“ правят в дома на Виктор. Именно там той посреща компанията с вкуснотиите, част от кулинарните вакханалии на прекрасното му детство в Златоград. Калев се ангажира мощно – дори участва в избора не само на облеклата, но и на обувките и чорапите към сценичните визии на екипа. Никога няма проблем да бъде човекът-оркестър. Още от епохата на „Каналето“ бойните му другари го ценят по достойнства. В хрониките на развлекателната индустрия още фигурира онзи случай, в който Марта Вачкова отказва да го чуе и да го види, след като той приема предложението на Слави Трифонов. Виктор обаче изпраща трогателен sms за рождения й ден, който дълбоко я разтърсва. „Знам, че беше „от умрял писмо“, но трябваше да й кажа, че я обичам“, категоричен е Калев. „Много е добър, иска ти се да го прегръщаш и целуваш постоянно“, не се колебае Катето Евро. „Мислят ни за смешници, но с него сме истински драматици извън прожекторите. А и сме влюбчиви“, откровен е Митко Рачков. „Той е българският Чарли Чаплин“, както винаги е точен Азис. Цялата тайфа често го подкача, че е адски разсеян и че не разбира нищо от автомобили. „Аз слушах AC/DC, а той – Мадона“, разкрива най-големия юношески грях на Виктор брат му Георги. Всички те обаче са единодушни – Виктор е по-скоро тайнствен, отколкото „публичен“. Тези дни той сподели, че има човек до себе си, но не желае да навлиза в детайли. „Любовта трябва да се отглежда. И да се пази от уроки“, лаконичен е Виктор.

Източник на статията: www.standartnews.com

Автор на статията: Албена АТАНАСОВА

Открийте си сметка в bet365 днес и вземете 100% Бонус Нова Сметка.

180 total views, no views today

Кубрат Пулев

Кубрат Пулев
5 (100%) 2 votes

Кубрат Пулев Кубрат Венков Пулев (известен като Кобрата) е български боксьор, бивш национален състезател. Той е най-известният български боксьор в момента и се състезава в категория над 91 кг. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години Венко Пулев.

Биография


Роден на 4 май 1981 г. в София. Започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. Преди да започне да тренира бокс е тренирал 1 година футбол. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат му Тервел Пулев също е известен боксьор.

През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“. През 2005-а завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006-а – и на европейското в Пловдив. Участва и на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг.

Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с Александър Димитренко – спаринг партньор на братята Кличко.

От 2009 г. е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 cm.

През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор Александър Устинов и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-тия рунд. Спортист на годината на България за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.

На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF(Международна боксова федерация).

Световният боксьор на България Кубрат Пулев получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.

На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.

На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург, Германия, Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ят рунд от световният шампион Владимир Кличко.

Следвашият предстоящ мач на нашето момче е в Германия на 7 ми май срещу ДЕРЕК ЧИСОРА

219 total views, no views today

Серафим Тодоров

Серафим Тодоров
Серафим Тодоров
5 (100%) 1 vote

Серафим Симеонов Тодоров, известен и като Сарафа, е български боксьор.

Роден е на 6 юли 1969 г. в Пещера.

Той е един от най-великите български боксьори за всички времена. По време на неговата кариера има 3 световни и 3 европейски титли. 2 пъти е избран за „Спортист на годината“ (1991 и 1993), като втория път изпреварва „палача“ на французите Емил Костадинов. Има и 3 титли от турнира „Странджа“ (1989, 1993 и 1996). Когато е на върха на славата, мениджъри от САЩ и Австралия го искат за профибоксьор, но отказва.

19-годишният му син Симеон тренира децата на местния волейболен отбор в Пазарджик. Братът му Стефан Тодоров също е състезател по бокс.

Неотдавна Серафим Тодоров кани поета и журналист и негов приятел Христо Христов да напише биографична книга за него. Когато започват интервютата, Христов не понася историята за живота на Серафим и го моли да не издава книгата. И двамата се отказват от идеята.

Състезателна кариера


  • 1980-87: ДФС Пещера
  • 1988-89: ЦСКА
  • 1990-96: Славия

Най-интересното от нея е, че през 1996 година побеждава Флойд Мейуедър, състезател по бокс, непобеден в професионалната си кариера. До днес Серафим е последният човек, победил Флойд в боксов мач.

Успехи


  • 1996 г. — второ място на Олимпийските игри в Атланта, категория 57 кг
  • 1996 г. — победител в турнира „Странджа“
  • 1995 г. — световен шампион по бокс за аматьори, категория 57 кг
  • 1993 г. — спортист №1 на България
  • 1993 г. — световен шампион по бокс за аматьори, категория 57 кг
  • 1993 г. — победител в турнира Странджа
  • 1991 г. — спортист №1 на България
  • 1991 г. — световен шампион по бокс за аматьори, категория 54 кг
  • 1991 г. — европейски шампион за мъже
  • 1989 г. — второ място на световното първенство по бокс за аматьори, категория 54 кг
  • 1989 г. — европейски шампион за мъже
  • 1989 г. — победител в турнира Странджа
  • 1986 г. — европейски шампион за юноши

115 total views, no views today